ЛИСТОВКА: ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ

 

Benfogamma^® 50 mg coated tablets

Бенфогамма^® 50 mg обвити таблетки

Бенфотиамин (Benfotiamine)

В тази листовка:

1. Какво представлява Бенфогамма и за какво се използва
2. Преди да приемете Бенфогамма
3. Как да приемате Бенфогамма
4. Възможни нежелани реакции
5. Как да съхранявате Бенфогамма
6. Допълнителна информация

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БЕНФОГАММА  И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА
Основни области на приложение Бенфогамма са профилактиката и терапията на състояния на клинично изявен дефицит на витамин В₁ доколкото същите не могат да бъдат отстранени чрез подходящ начин на хранене.
Дефицит на В₁ може да настъпи:

• при недостатъчно и неправилно хранене:
• пълно гладуване
• едностранчиво хранене, при алкохолици с тежки последствия върху здравословното състояние (алкохолна кардиомиопатия), дегенеративни заболявания на мозъка (енцефалопатия на Вернике), смущения в паметта (синдром на Корсаков)
• болестно смущение в усвояването на хранителни вещества в червата (малабсорбция)
• венозно вливане на хранителни вещества (парентерално хранене)
• при повишена потребност
• хемодиализа

Дефициът на витамин В₁ може да доведе до полиневропатии.

2. ПРЕДИ ДА ПРИЕМЕТЕ БЕНФОГАММА

Не приемайте  Бенфогамма

Ако имате свръхчувствителност (алергия) към бенфотиамин или тиамин, или към някое от помощните вещества.

Обърнете специално внимание при употребата на Бенфогамма
Ако Ви е известно, че страдате от непоносимост към някои захари, консултирайте се с Вашия лекар, преди да приемете този лекарствен продукт.

Прием на други лекарствени продукти

До сега не са известни взаимодействия с други лекарствени продукти.

Бременност и кърмене

Въпреки, че до сега няма данни за увреждане на плода (тератогенност) и промени в генетичния материал (мутагенност), по време на бременност и кърмене Бенфогамма трябва да се взeма само, ако в кръвта е доказан значителен витамин В₁-дефицит. При това Бенфогаммаможе да се прилага само за кратки периоди от време, до нормализиране на стойностите в кръвта.

 

3. КАК ДА ПРИЕМАТЕ БЕНФОГАММА 

Следващите указания важат в случай, че Вашият лекар не Ви е предписал Бенфогамма по друг начин. Моля придържайте се към предписанията за приложение, в противен случай Бенфогамма не може да упражни лечебния си ефект!

Начин на приложение

За перорално приложение

За предотвратяване на дефицит на витамин В1:	1-2 пъти седмично по 1 таблетка Бенфогамма.
За лечение на витамин В1-дефицит:	1-3 пъти дневно по 1 таблетка, а  в редки случаи и повече.
За лечение на определини неврологични заболявания (полиневропатии), които могат да бъдат причинени от дефицит на витамин В1:	1-3 пъти дневно по 1 таблетка, а  в редки случаи и повече.

Моля, поглъщайте таблетките без да ги сдъвквате, с малко течност.

Продължителност на приема
Продължителността на приема на Бенфогамма се определя от успеха на терапията.

Ако сте приели повече от необходимата доза  Бенфогамма

Поради голямата терапевтична ширина на продукта, до сега не са познати явления на предозиране. Въпреки това, в случай на предозиране се консултирайте с Вашия лекар.

4. ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ

Както всички лекарствени продукти, Бенфогамма може да предизвика нежелани лекарствени реакции, въпреки че те не се проявяват задължително при всеки пациент.
В единични случаи може да се стигне до реакции на свръхчувствителност (сърбеж, кожен обрив). Ако наблюдавате върху себе си нежелани реакции, които не са отразени в тази листовка, моля споделете ги с Вашия лекар или фармацевт.

Какви противодействащи мерки следва да се предприемат при нежелани реакции?
При появата на нежелани реакции прекратете приема на Бенфогамма и се обърнете към Вашия лекар

5. КАК ДА СЪХРАНЯВАТЕ  БЕНФОГАММА 

Да се съхранява под 25° С.
Моля, съхранявайте това лекарство грижливо и на недостъпни за деца места.
Срокът на годност е изписан върху блистера и върху картонената опаковка. Продължителността на срока е до последния ден от посочения месец.
Не използвайте този лекарствения продукт след изтичане на указания срок на годност!

6. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Какво съдържа  Бенфогамма

- Активно вещество: бенфотиамин.
Една oбвита таблетка съдържа 50 mg бенфотиамин (мастноразтворим дериват на витамин В₁).  
- Помощни вещества:
Ядро на таблетката:
царевично нишесте, захароза, желатин, талк, стеаринова киселина, магнезиев стеарат.
Обвивка на таблетката:
Колоидален силициев диоксид, каолин, макрогол-глицерол хидроксистеарат, арабска гума, захароза, царевично нишесте, натриев лаурилсулфат, повидон К25, талк, титанов диоксид (Е171), кармелоза натрий, калциев карбонат, глюкозен сироп, макрогол 6000, монтан гликол вакс.
Не съдържа глутен и лактоза.

Как изглежда  Бенфогамма и какво съдържа опаковката

Опаковки по 30, 50, 60 и 100 обвити таблетки. Възможно е не всички опаковки да са в продажба на пазара.

Притежател на разрешението за употреба:

Wörwag Pharma GmbH & Co.KG                          
Calwer Str. 7                                                            
71034 Böblingen
Германия                                                     
тел: 0049-7031-6204-0                                            
факс: 0049-7031-6204-31

Производител:
Mauermann Arzneimittel, Franz Mauermann OHG
Heinrich-Knote-Str. 1,
D-82343 Pöcking
Германия

Дата на последно одобрение на листовката:

Ноември 2008

начало

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

 

1. Търговско име на лекарствения продукт

Benfogamma ^®
Бенфогамма ^®

2. Количествен и качествен състав

1 обвита таблетка съдържа :

50,0 mg Benfotiamine (мастноразтворим дериват на витамин В₁).

3. Лекарствена форма

обвити таблетки

4. Клинични данни

4.1. Показания
Основни области на приложение на Benfogamma^® са профилактиката и терапията на състояния на клинично изявен дефицит на витамин В₁, доколкото същите не могат да бъдат отстранени чрез подходящ начин на хранене.
Състояния на В₁ - дефицит може да настъпят:

• при недостатъчно и неправилно хранене (напр. берибери), парентерално хранене за продължителен период от време, пълно гладуване, хемодиализа, малабсорбция
• при хроничен алкохолизъм (алкохолна кардиомиопатия, енцефалопатия на Вернике, синдром на Корсаков)
• при повишена потребност

Дефициът на витамин В₁ може да доведе до полиневропатия.

4.2. Дозировка и начин на приложение за възрастни и когато е необходимо, за деца
Дозировка с единични и дневни дози

За предотвратяване на дефицит на витамин В1:	1-2 пъти седмично по 1 таблетка Benfogamma.
За лечение на витамин В1-дефицит:	1-3 пъти дневно по 1 таблетка, а  в   редки случаи и повече.
За лечение на определени неврологични заболявания (полиневропатии), които могат да бъдат причинени от дефицит на витамин В1:	1-3 пъти дневно по 1 таблетка, а  в   редки случаи и повече.

Начин и продължителност на приложение

Таблетките да се поглъщат с малко течност без да се дъвчат.

Продължителността на приема се определя в зависимост от успеха на терапията.

4.3. Противопоказания

Свръхчувствителност към бенфотиамин/тиамин или към някои от помощните съставки.

4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Поради съдържанието на глюкозен сироп и захароза, пациентите с редки наследствени проблеми като фруктозна непоносимост, глюкозо-галактозна малабсорция или захарозо-изомалтозна недостатъчност, не трябва да приемат този лекарствен продукт.

4.5. Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействия

Не са известни.

4.6. Бременност и кърмене

При бременност и кърмене Benfogamma^® трябва да се прилага само тогава, когато лабораторнодиагностично е открит значителен тиаминов дефицит. При това Benfogamma^® трябва да се прилага само за кратък период от време, тъй като не са налични дании за ефекта от предозиране по време на бременност и кърмене.
 
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не се очакват такива въздействия.

4.8. Нежелани лекарствени реакции

В единични случаи могат да се проявят реакции на свръхчувствителност (уртикария, екзантема).

4.9. Предозиране (симптоми, спешни мерки, антидоти)

Поради голямата терапевтична ширина, до сега не са познати явления на предозиране.

5. Фармакологични свойства

5.1. Фармакодинамични свойства

Естествено срещана форма и покриване на организмовите потребности

Витамин В₁ е широко разпространен в растителния и животинския свят, в биологично активната си форма - като тиаминпирофосфат.

Растенията и някои микроорганизми са тиаминавтотрофни. Човекът се причислява към тиаминхетеротрофните организми.

Поради високата степен на метаболизъм  и ограничената способност за акумулиране на тиамин, е необходимо ежедневно приемане на достатъчни количества за задоволяване на тиаминовата потребност. Общата наличност на тиамин в организма възлиза на около 30 mg.   40% от тях се намират в мускулатурата.

Минималната потребност от витамин В₁ при човека възлиза на 0,3 mg/1000 kcal.

За предотвратяване на дефицит се препоръчва дневен прием за мъже от 1,3 до 1,5 mg, а за жени от 1,1 до 1,3 mg. През бременността е

необходимо допълнително количество от 0,3 mg  дневно, а през периода на кърмене- 0,5 mg дневно.

Симптоми при дефицит на витамин B₁

Симптоми на явно изразен В₁- дефицит (берибери) са периферните невропатии със сетивни нарушения, мускулна слабост, централно обусловени нарушения в координацията, атаксия, парези, както и психични, стомашно-чревни и сърдечносъдови смущения. Различават се суха и и влажна форма на витамин  В₁- авитаминоза. При сухата форма на заболяването се наблюдават симптоми от страна на нервната система, а при влажната форма – симптоми предимно от страна на сърдечно-съдовата система. При втората форма се наблюдават допълнително масивни отоци. Липсата на витамин В₁ при хроничен алкохолизъм може да доведе до кардиомиопатия с дилатация на десния вентрикул, полиневропатия, енцефалопатия на Вернике и синдром на Корсаков.

Допълнителни индикации за констатиране на дефицит на витамин В₁ са:
- понижени концентрации на тиамин в цяла кръв, плазма и кръвни клетки;
- понижено отделяне на тиамин в урината и понижена транскетолазна активност;
-  повишен коефициент на транскетолазно активиране на еритроцитите   (алфа-_ЕТК)

Витамин В₁ е есенциално активно вещество. Мастноразтворимият дериват бенфотиамин в организма се превръща в биологично активен тиаминпирофосфат (ТРР). ТРР се намесва във важни функции на въглехидратната обмяна. Тиаминпирофосфатът фумкционира като коензим при превръщането на пируват в ацетил-СоА и при транскетолазата в пентозофосфатния цикъл. Освен това той участва при превръщането на алфа-кетоглутарата в сукцинил-СоА, в цикъла на лимонената киселина. Поради тесни връзки в обмяната на веществата възникват взаимодействия с останалите витамини от В-комплекса.

Кокарбоксилазата е коензим на пируватдехидрогеназата, която заема ключова роля в окислителното разграждане на глюкозата. Тъй като получаването на енергия в нервните клетки се извършва главно чрез окислително разграждане на глюкоза, то достатъчното снабдяване с тиамин е абсолютна необходимост за функционирането на нервите. При по-високи нива на глюкоза е на лице завишена потрeбност от тиамин.

Липсата на достатъчно количество кокарбоксилаза в кръвта води до насищане на кръвта и тъканите с междинни разпадни продукти като пируват, лактат и кетоглутарат, към които мускулатурата на миокарда и ЦНС реагират с особена чувствителност. Бенфотиаминът възпрепятства кумулирането на тези токсични вещества.
За определяне на организмовия статус по отношение на витамин В1 са подходящи изследвания на тиаминдифосфатзависимата ензимна активност на еритроцитите, като  напр. транскетолазата (ЕТК) и степента на нейната активност (коефициент на активиране на  a-ЕТК).

Концентрациите на ЕТК в плазма са между 2 и 4 µg/100 ml.

Антиневралгичния ефект на витамин В₁ (или на бенфотиамина) е демонстриран при опити с животински модели. От случаите на лечние на алкохолици, е установено позитивно влияние върху транскетолазите, като активиращи фактори.
Ефективността на тиамина при диабетната полиневропатия показана в няколко двойно-слепи плацебо-контролирани изследвания. В изследването на Ledermann (1989) е използван комбиниран препарат съдържащ бенфотиамин и витамин В₁₂. По време на терапевтичния курс е отбелязано значително подобрение на невропатичния статус и вибрационния усет в рамките на 3 седмици. Статусът включваше значително подобрение на сензорните смущения. По време на лечението с верум беше постигнато подобрение по отношение на болковата чувствителност при 47% от пациентите, докато лечението с плацебо даде подобрение само при 10 % от пациентите. Изследването на Stracke и Federlin (1996) показа ефективност на комбинирания бенфотиамин-съдржащ препарат при диабетна полиневропатия. Използвани използвани са обективни параметри за ускоряването на нервната проводимост. Този позитивен ефект е потвърден и от дългосрочно наблюдение, извършено в рамките на 12 месеца.

В последващо плацебо-контролирано двойно сляпо изследване беше постигнато значително подобрение на невропатичния статус при използване на бенфотиамин-монопрепарат (вътрешнофирмени данни 1993).

5.2. Фармакокинетични свойства

Витамин В₁ се съдържа в повечето хранителни продукти в биологично активна форма - тиаминпирофосфат. За да се извърши абсорбция, от молекулата трябва да бъде отцепен фосфатният остатък, с помощта на намиращите се при чревната стена пирофосфатази. Приема се, че резорбирането се извършва чрез дозозависим двоен транспортен механизъм, а именно: активна абсорбция до концентрации под 2 µmol и пасивна дифузия при по-високи дози.

В организма се разгражда дневно около 1 mg тиамин. Излишъкът от тиамин се излъчва чрез урината.

След перорален прием на липидоразтворимия прекурсор бенфотиамин, фосфатазите в червата извършват дефосфорилирането му до мастноразтворим S-Benzoilthiamine (SBT). SBT се резорбира по-добре, отколкото водноразтворимите тиаминови деривати и достига чрез циркулиращата кръв до вътрешността на клетките. Там се извършва ензимно дебензоилиране до тиамин, който накрая под въздействие на тиаминкиназата се превръща в активна коензимна форма (кокарбоксилаза, синоним на тиаминдифосфат). С бенфотиамин се постига съществено по-висока вътреклетъчна концентрация на тиамин и на активен коензим, отколкото при перорален прием на водоразтворими тиаминови деривати.

Бенфотиаминът се абсорбира пропорционално на дозата, тъй като за разлика от тиамина, той няма кинетика на насищане поради своята липидоразтворимост.

За бенфотиаминът се доказа още, че от него в организма възникват биологично активните коензими тиаминпирофосфат и трифосфат. Въз основа на авторадиографии на цели животински организми чрез маркиран бенфотиамин, можаха да бъдат доказани особено високи стойности на радиоактивност (респ. концентрация) в мозъка, сърдечния мускул и диафрагмата.

Бионаличност

Доказана е многократно по-висока бионаличност на бенфотиамина, в сравнение с тиамин мононитрат и алитиамините фурзултиамин и тиамин дисулфид. Също така в хода на изследване за бионаличност при 20 доброволци-спортисти, след натоварване с бенфотиамин бяха доказани сигнификантно по-високи тиаминови нива в плазма, хемолизат и в еритроцити, отколкото при прием на водоразтворими тиаминови деривати. След прием на еквимоларни количества бенфотиамин и тиамин мононитрат се установи, че бенфотиаминът е с 5-пъти по-висока бионаличност, в сравнение с тиамин мононитрата. Максималната плазмена концентрация (C max) е била до 16 пъти по-висока.

Липидоразтворимият пркурсор бенфотиамин по своята кинетика се различава съществено от водоразтворимите тиаминови деривати. Бенфотиаминът също  превъзхожда чувствително и другите липидоразтворими тиаминови деривати.

5.3. Предклинични данни за безопасност

5.3.1. Остра, субхронична и хронична токсичност

Според токсикологични проучвания, тиаминът притежава много голяма терапевтична ширина.

След перорално приложение на 50 mg/кg дневно в продължение на 4 седмици, при опитни зайчета не бяха установени никакви странични действия и никакви хистологични изменения в тъканите. Острата токсичност на бенфотиамина, след перорално приложение върху мишки, възлиза на 15 g/kg, при интравенозно приложение (i.v.) - 2,2 g/kg, а след интраперитонеална апликация (i.p.) - 1,81 g/кg. Дори при проведен опит за хронична токсичност с високи дози (отговарящи на 100 mg/kg), не бяха установени патологични органни промени.

Животинските експериментите за хронична токсичност при плъхове не можаха да установят наличие на патохистологични изменения. Плъховете толерираха дози от  0,08 mg  до 1 mg тиамин, като до 3 поколения не се установяват странични действия.. Тази доза е 50 - 100 пъти по-висока от препоръчваната дневна доза.

5.3.2. Мутагенен и туморогенен потенциал

Витамин В₁ беше изследван за тератогенност, в сравнение с редица други субстанции, в невробласти на мишки (N1 E-115). До концентрация от 1х10-3 (М) не можаха да бъдат доказани никакви тератогенни ефекти на тиаминхидрохлорида. Подобни резултати са на лице и за бенфотиамин.

Няма познания за канцерогенността на мастноразтворимите деривати на тиамина.

5.3.3. Репродуктивна токсичност

Витамин В₁ се транспортира активно в плода. В плода и в новороденото се поддържат по-големи концентрации, отколкото в организма на майката. Не са провеждани опити с терапевтични дози по време на бременност и кърмене. Затова препоръчваните дневни дози от 1.4 mg до 2.3 mg могат да се превишават само за кратко време при наличие на значителен лабораторно-диагностично доказан тиаминов дефицит.

6. Фармацевтични данни

6.1. Списък на помощните вещества

Ядро на таблетката:
Maize starch, sucrose, gelatine, talc, stearic acid, magnesium stearate.

Обвивка на таблетката:
Colloidal anhydrous silica, кaolin heavy, macrogolglycerol hydroxystearate, acacia, sucrose, maize starch, sodium lauryl sulfate, povidone K25, talc, titanium dioxide (E171),
carmellose sodium, calcium carbonate, glucose syrup, macrogol 6000, montan glycol wax.

- не съдържа глутен и лактоза-

6.2. Физико-химични несъвместимости

До сега не са известни такива.

6.3. Срок на годност, когато е необходимо след разреждане, разтваряне, суспендиране на лекарствения продукт или след първо отваряне на първичната опаковка

Срокът на годност на лекарствения продукт е 5 години.

6.4. Специални условия на съхранение

Да се съхранява под 25°С.

6.5. Данни за опаковката

30, 50, 60 и 100  обвити таблетки.

6.6. Специфични предпазни мерки при изхвърляне на използван лекарствен продукт или отпадъчни материали от него, когато е приложимо.
няма

7. Име и адрес на притежателя на разрешението за употреба

Wörwag Pharma GmbH & Co. KG
Calwer Staße 7
71034 Böblingen
Tel. 07031-6204-0
Fax: 07031-6204-31

8. Регистрационен № в регистъра по чл. 28 ЗЛАХМ

20010264

9. Дата на първо разрешаване за употреба или подновяване на разрешението за употреба на лекарствения продукт

23.06.1994 г.                                     06.03.2001 г.

10. Дата на актуализация на текста

04/2006     

начало